**********************************************************************************************

***********************************************************************************

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

Д. Дамянов

Няколко размишления относно що е то...

„Вижте, Госпожо, идеята за „доминиране” беше изцяло символична… единствено символична.”

"Смятах, че се подразбира. Това беше просто начин да кажа, че не съм мъж-изтривалка. Че съм наясно със себе си и може би именно затова моето подчинение има смисъл… Не чувствам призванието да бъда парцал и не съм такъв дори, когато се подчинявам. Това исках да кажа, Госпожо.”

Сякаш не е видно… сякаш не е ясно, че всеки на този свят е специален и различен… знаеш ли, донякъде е обидно… както за този, който те чете, така и за остатъка от човечеството (приеми тонът ми, по-скоро като уморен, отколкото като ядосан, моля)… Имам една новина: никой не се подчинява по презумпция, никой не доминира, когото и да е… всеки от нас обича себе си и знае стойността си.

И така, всичко останало е една игра, която не е игра… това е място, където се чувстваме добре… един вагон от първа класа в Ориент Експрес… където, разбира се, по взаимно съгласие се избираме един друг, но където без съмнение, моята роля е МНОГО по-различна от твоята… където на мен се полага удоволствието, а на теб болката… където аз СЪМ свещена и непреклонна, а ти потъваш или скачаш, или пееш, или стенеш, според капризите ми.

Предпочитам зрели хора… зрели вътре… като зрял плод - богати, жизнени, пълни, от които мога да взема много… хора, които не ми се представят с треперещи рамене… но не и такива, протягащи напред ръце, готови да се предпазят от всичко, още преди да са стигнали до същината. Не знам какво разбираш ти под „изтривалка” или под „подчинение”… и не знам какво искаш от мен…

Miss Lora
www.femdomitalia.org

Свободен, независим… и подчинен! Защо?

Често си мисля за тази моя характеристика и наистина не съумявам да си я обясня: В ежедневието за мен няма нищо по-важно от свободата!!! Дори и любовта…Обожавам свободата си! Разбира се, в границите на възможното, постоянно се опитвам да правя това, което наистина желая… Тогава защо толкова ми харесва да съм роб? Защо ме удовлетворява така и ми дава толкова щастие и емоция???

furia_67

***

Това е едно повърхностно противоречие свързано с тесния смисъл на думата „роб”. Всъщност С/м по принцип, представлява нещо много по-комплексно от многото термини, които го характеризират, толкова комплексно, че обединяват – в твоя конкретен случай – в думата „роб” всички описани от теб характеристики.

Робът всъщност притежава една много сложна душевност и е съсредоточен основно към себе си. Достатъчно е да помислим за екстремното удоволствие, което си предоставяме, анулирайки същността си. Това е нещо, което изцяло се ражда и реализира в нас самите, не вярвам, че съществува по-голяма свобода от тази.

По природа робът е много толерантен, но всъщност е егоист и когато реши да се отдаде, това означава, че всички парченца от мозайката са намерили своето място.

Робът е много критичен към себе си, един вид перфекционист и по мое мнение, е почти невъзможно наистина да мисли за някого, че е по-добър от самия него.

Разбира се, към всичко това се добавя без съмнение предразположението на роба към едно реално и мотивирано боготворене на жената и на женския свят.

Робът обича да бъде „третиран”, докосван, манипулиран и по един много прецизен начин да получава удоволствие с минимални усилия.

Много често оприличават робите с кучета, но мисля, че това е голяма грешка. Робът наподобява по-скоро котка и също като котките и той е едно мързеливо и независимо животно, което обича да бъде в ръцете на Господарката си…

roob

www.femdomitalia.org

Къде са доминантните жени?

Макар и умишлено дистанцирана от всякакви виртуални и реални контакти по отношение на БДСМ, Фемдом и подобни, продължавам да получавам кратки послания, в които момчета и мъже ме питат: Ама как наистина мога да си намеря Господарка?

Не знам, скъпи мои.

Аз съм жена. Никога не ми се е налагало да ухажвам друга жена, още повече от позицията на мъж. Защото на мен ми е ясно. Мога да прочета само за миг в очите на друга жена какво желае, дори и личностите ни да са светлинни години разстояние.

Мога да го разпозная между редовете на написаното от нея, без да имам нуждата да ми дава насочващи бележки, препратки и да ми разказва фрагменти от живота си.

Бих била перфектния мъж за всяка една жена на планетата, но не съм – жена съм, а и все още харесвам, индивида, с който споделям постелята, да носи по-голям номер обувки от мен. ;)

Все по-често, вие момчета, питате и все по-често започват да се появяват „наръчници”, текстове, ръководства „как да си намеря доминираща партньорка?”…

Сякаш всичките съумяват да сторят едно – да направят пропастта между нас, още по-непреодолима…

Ако бях мъж…е, ако бях мъж, сигурно щях да постъпвам идентично на вас.
Но, ако бях аз, в тялото на мъж, бих се опитала първо да се вгледам по-надълбоко в жените около мен. Бих се опитал да ги видя – като личности, като многообразие от образи – майката, съпругата, готвачката, интелектуалката, примитивната, лудетината, перверзницата, просто…жената. После, бих се опитал да я спечеля, простичко – като жена и съвкупност от многообразните й превъплъщения, без да й налагам собствените си фантазии и желания. Бих се оставил да ме водят нейната поглезена от мен женственост, нейната приласкана от мен чувствителност, нейната възбудена от мен фантазия…

Нека ви предоставя два различни погледа за ролята и състоянието на доминиращата жена, различни и близки, далечни хиляди километри и сякаш едновременно с това, изразяващи усещанията на една единствена мисъл.

"Наистина ли е вярно, че всъщност има много малко доминантни жени? Аз мисля, че наопаки, доминантните жени са доста, но отказват да излязат на светло поради отвратителното отношение на мнозинството от подчинените към нас.

И така, тези жени, очарователно доминантни по природа, се примиряват добягвайки до компромиси, омъжвайки се за някое добро ванила момче, което не отговаря на техните желания, но поне не ги тормози през цялото време със собствените си кошмарни убеждения.

Да, ние жените сме перверзни – имаме си нашите перверзии. Престанете, обаче да мислите, че сме готови на всичко, благосклонни и готови да задоволим всяка една ваша сексуална есктравагантност. И все пак, вие, подчинените мъже, бихте били идеални за нас. Вашата природа би била в пълна хармония с нашата, стига само да спрете да развявате на всички страни, че „търсите отчаяно Господарка”. Защо, когато срещнете една поне малко доминантна жена, не се опитате да разберете „нейните” перверзии и ги преживеете във вас самите? Истината е, че ако имаше повече господарки наоколо, просто би имало повече отвратени жени, по ваша вина. И ви гарантирам, че доминантните жени, биха били много повече, само ако вие промените маниерите си, подхода си.

Не разбирате, нали? Наистина не успявате да разберете, нали?

Не си давате сметка, че направихте от фемдом, един нетърпим за жената свят? Изпълнихте го с крайни очаквания, неразумни, всичките свързани с една стеореотипна физика, не и с една истинска идея за връзка под знака на доминацията. Не правите друго, освен да излагате на показ вашите сексуални сърбежи, винаги там – потривайки си члена (и няма значение дали е добре затворен в пластмасова клетка, това не означава, че сте се отказали наистина от вашите маскилистични мании). Държите с нас като с проститутки, които срещу заплащане трябва да за задоволяват „вашите” желания. За нашите желания и удоволствие, дори и по грешка не ви хрумва да помислите.

И после се учудвате, защо не успявате да си намерите господарка? Ами ще ми се да го видя! Създадохте една бариера около фемдома, една желязна преграда, която отблъсква всяка една благоразумна жена. Възможно ли е да не си давате сметка, че вие самите сте причината да за вашите сексуални фрустрации? Гарантирам ви, че има много, ужасно много доминантни жени. Има толкова, че всеки един вас, би могъл да има своя господарка. Но тези жени ще продължават да избягват този свят, ако вие не го направите малко по-примамлив и интересен за нас. Например, бихте могли да започнете с махането на всички тези свинщини тип ‘порно сайт’. Или поне някои от онези свинщини.

Животът е така кратък.

Давайте, тогава! Какво чакате? На работа, роби!"

BItchy Jones's Diary

"Мъката и силата да бъдеш Дом.

Един много деликатен и интересен въпрос.

Във взаимоотношенията си с другия пол, предпочитам подчинените мъже, тези, които се подчиняват на моите желания.

Разбира се, правят го, защото това е и тяхното желание, защото е начина, по който изразяват сексуалността си.

Следователно, реципрочността, отвъд всякакви митове, е налице.

Аз доминирам само онзи, който желае да бъде доминиран.

Робството не съществува.

Аз добавям – за съжаление.

Ето моята мотивация.

Винаги съм била по-силната, тази която контролира, но в сферата на фемдом, трябва да внимавам за чувствителността на подчинения.

Не мога да го ранявам емоционално, не мога да оставям трайни белези върху тялото му.

Но той може да ранява мен, може да реши, че някое мое поведение го дразни.

Може да ме критикува заради възрастта ми, може да реши, че една стабилна връзка не е подходяща за отношенията между Дом и суб.

Тогава какво е Господарката?

Конкретната реализация на желанията на мъжа, олицетворението на неговите онанистки сънища.

Не е личност, а просто нещо предлагащо емоции.

И тъй като не е личност, може да бъде ранявана, изоставяна, пренебрегната.

Важен е само момента на желанието, когато импулсите на подчинения крещят за да бъдат задоволени.

После, може да се върне оттам,откъдето е дошла, докато отново се появи желанието.

Тя е силна, следователно няма да страда от тази пълна липса на деликатност."

Анонимна авторка - Фемдом Италия

"За да измъчваш един човек, първо трябва да си опознал удоволствието."

Станислав Лем

Относно БДСМ има много грешни идеи, които се повтарят от десетилетия и медиите не се кахърят особено да ги коригират или поне да ги проверят. В много филми, романи и за съжаление, дори в някоя и друга книга по психология, се твърди, че болката е вид дрога било за доминантния, било за подчинения , че практикуването на някои форми на алтернативна сексуалност изисква все по-големи дози от страдание, за да се достигне удоволствие – чак до риск за смърт. Тази идиотщина, която по всяка вероятност произхожда от някои много буквални интерпретации на 120 дни на Содом от обичайният Де Сад, не отговаря на действителността. Тогава, кое е това, което кара много запалени по БДСМ да се посвещават на най-интензивните форми на това забавление?

Освен физиологичните причини като ендорфинното бягство или събуждането на цялостната чувствителност, възможно е да се изброят много поводи, свързани основно с психологията. Най-важният е начина, по който тези практики утвърждават връзката Дом/суб. Първият изпитва удоволствие не толкова да причинява болка на партньора си, колкото в потвърждаването на това, че би могъл да я причини, демонстрация на тоталното притежание. В същото време, при този, който се подчинява, емоцията не идва толкова от усещането за болка, колкото – основно от „усещането” за контрол от страна на доминантния и демонстрацията му посредством усещания, които не би желал да изпита сам.
Ако тези обяснения изглеждат много объркани, един по-прост и логичен прочит може да бъда т.нар. любовно доказателство: понасяйки мъчението, подчиненият недвусмислено показва, че душата му и тялото му са притежание на доминантния. Ако е алтруист, разбира се. В другият случай, взима надмощие „инструменталния” аспект, където понасянето на болката е доказателство за собствената сила и повишава самочувствието.

Накрая, точно както се случва при екстремните спортове, рационалното познание, че няма да се случи нищо лошо, не пречи на лимфната система да възприема ситуациите като опасни и да провокира инстинктивното отделяне на адреналин, който подпомага сексуалната възбуда. Истинската тайна за по-голямата част от запалените следователно не е в търсенето на все по-силни усещания, а по-скоро в комбинацията на емоции, които отключват от тези аспекти, разбира се обединени със собствената фантазия.

Често се случва да открием, че собственото удоволствие е свързано с не чак толкова интензивен вид дейност, която обаче активира определена фантазия или стимулира по „правилния” начин определена част от тялото.

По-често хората привлечени от доста крайни техники, обикновено са тези без много конкретен опит в БДСМ, затова не успяват да усетят най-фините тънкости.
В същото време е и вярно, че ако не изследваме това, което определяме като собствени лимити, никога няма да ги надминем и колкото и да изглежда малко, никога няма да успеем да експериментираме това фантастично усещане за подчинения, да загуби изцяло контрол над себе си, а за доминантния, да вкуси това състояние на партньора си.

Именно под този аспект, отговорността на доминантния се състои в това да избегне обичта, която изпитва към подчинения, който се намира в ръцете му, да го тласне към прекалено мило и нежно отношение. Играта не се състои в понасяне и търпене на болката, а в ангажирането на сетивата и усещанията чрез стимули по-силни от обичайните.
Парадоксално, но да се ограничи болката, когато подчинения я понася доста добре, е много по-жестоко, отколкото да се наложи - именно, защото му пречи да се отдаде на наплива на крайни стимули и да се отдаде на интензивни форми на удоволствие.

Нирвана на болката

Всъщност точният термин, с който се описва подобно състояние може да се преведе приблизително като ‘ендорфинно бягство’.

Това не е тайна за никого.

Нервната ни система е снабдена с рецептори от опиатни молекули, много близки като структура до тези на морфина. Когато същите биват стимулирани изпитваме силни усещания на удоволствие и спокойствие, наподобяващи именно доза морфин, но лишени от ефекта на замъгляването и най-вече лишени от привикването като при дрогата. С две думи, говорим за най-страхотния кеф на света, още повече, че субстанциите, които го провокират не идват отвън, а се произвеждат от собствения ни организъм. Тези субстанции, най-общо наречени ендорфини, биват произведени от различни органи в състояние на силен стрес. Например, когато сме много уморени, много възбудени или страдаме силно.

Който практикува интензивен спорт, познава райското усещане, което се получава, прилагайки нечовешко усилие, придружено с усещането, че повече от това не е възможно: това се ендорфините влизащи в действие. Същият механизъм позволява на войниците да останат на крака, макар и ранени в битка, давайки си сметка за болката, едва няколко минути след раняването.

И така, който не харесва оръжейните схватки или триатлона, може да експериментира постигайки подобен ефект чрез практиките на еротичните мъчения. Единственият проблем е, че е необходимо да се достигне една доста висока граница на болка.
Ето и тайната на доста екстремни забавления. Възбудата води до доста по-висока поносимост на болка, превръщайки я в сексуално удоволствие. Когато същата стане неудържима, химията се активира и започва фазата на чудотворното отдаване. Не, че не се усеща вече болка или просто „дрогата” си върши работата: просто на неврологично ниво, удоволствието превъзхожда всяко друго усещане.
Интригуващо, а?

И все пак независимо от очарованието на тази алхимична магия, не е подходящо да се хвърляме в екстремни дейности в търсенето на ендорфини. Защото критичната граница и реакциите вариращи при различните хора, както и моментното състояние на организма, не могат да гарантират със сигурност тази нирвана на болката.

Най-добрият вариант е ‘ендорфинното бягство’ да се счита за нещо като изненадващ подарък: ако го има, добре…ако ли не, има и други форми на забавление.

Растем ли, растем ли?

Ей да му се не види!
Че на национално ниво термина 'логика' е абстрактно понятие, тъй е! Отдавна сами се наричаме 'страна на абсурдите' и все пак?
Питате ли се защо у нас вирее поговорката - По умният отстъпва?!
Сигурно ще да е измислена от поредния манипулативен, дребен хитрец за да си прокарва интересите и поглажда доволно я джоб, я тумбак, я междукрачие...

Смях, сподавен смях радва душите български. Тихичко, нейде в задимените кафета или на поредната евтина бира в парка, тихо, на групички се хикика нашего брата и се чувства жив!

Живей, брате, живей, ама не е ли време да пораснеш, да източиш малко врат и да погледнеш малко по-напред от носа си? Все пак, назори се и се бутна и у Европата, дип ти беше зле на Балканскио полуостров у баш Ориента! Дръж се подобаващо, биля! Като те мързи да си изчистиш пред вратата, барем си изчисти душата! Не срами децата си, че утре да имат очи да кажат - аха, баща ми е достоен човек!

Ма че си падал по туй-онуй...не е срамно, друже. Срамно е да си подъл и дребен. И прост.

Растем ли, а, растем ли?

Хълмистата местност

Не разбирам това бързане
когато аз отивам при другите
никога не бързам.
Напротив, намирам си хиляди извинения
да закъснея колкото може повече.
Не, че ми тежи да помагам,
да служа, не.
Правя го с удоволствие.
Тежат ми другите!
Тежи ми да се разкрия пред другите!
Да ги приема в мен и извън мен.
Бих искал да им служа, помагам, без да ги виждам,
за да не усещам вечната стена
между мен и тях.
Затова не разбирам това бързане.
Затова това бързане ме ядосва,
но ме изпълва с радост.
Радостта да видя една майка
способна да мисли за нещо друго
освен за себе си и детето, което очаква.
За бедите, които вече носи със себе си това дете,
в бъдещето.
Радостта да видиш някого
който върви към другите
забравяйки за своите проблеми.
Защото, видиш ли, да отида
и аз бих отишъл.
Бавно.
Без ентусиазъм. Без радост.
Без любов.
Обвързан с хилядите си комплекси,
предопределен от загубите и раните си.
Ти, напротив, „бързайки”
премина хълмистата местност.
И я прие в себе си.

Францискански надпис