Всъщност точният термин, с който се описва подобно състояние може да се преведе приблизително като ‘ендорфинно бягство’.
Това не е тайна за никого.
Нервната ни система е снабдена с рецептори от опиатни молекули, много близки като структура до тези на морфина. Когато същите биват стимулирани изпитваме силни усещания на удоволствие и спокойствие, наподобяващи именно доза морфин, но лишени от ефекта на замъгляването и най-вече лишени от привикването като при дрогата. С две думи, говорим за най-страхотния кеф на света, още повече, че субстанциите, които го провокират не идват отвън, а се произвеждат от собствения ни организъм. Тези субстанции, най-общо наречени ендорфини, биват произведени от различни органи в състояние на силен стрес. Например, когато сме много уморени, много възбудени или страдаме силно.
Който практикува интензивен спорт, познава райското усещане, което се получава, прилагайки нечовешко усилие, придружено с усещането, че повече от това не е възможно: това се ендорфините влизащи в действие. Същият механизъм позволява на войниците да останат на крака, макар и ранени в битка, давайки си сметка за болката, едва няколко минути след раняването.
И така, който не харесва оръжейните схватки или триатлона, може да експериментира постигайки подобен ефект чрез практиките на еротичните мъчения. Единственият проблем е, че е необходимо да се достигне една доста висока граница на болка.
Ето и тайната на доста екстремни забавления. Възбудата води до доста по-висока поносимост на болка, превръщайки я в сексуално удоволствие. Когато същата стане неудържима, химията се активира и започва фазата на чудотворното отдаване. Не, че не се усеща вече болка или просто „дрогата” си върши работата: просто на неврологично ниво, удоволствието превъзхожда всяко друго усещане.
Интригуващо, а?
И все пак независимо от очарованието на тази алхимична магия, не е подходящо да се хвърляме в екстремни дейности в търсенето на ендорфини. Защото критичната граница и реакциите вариращи при различните хора, както и моментното състояние на организма, не могат да гарантират със сигурност тази нирвана на болката.
Най-добрият вариант е ‘ендорфинното бягство’ да се счита за нещо като изненадващ подарък: ако го има, добре…ако ли не, има и други форми на забавление.
Това не е тайна за никого.
Нервната ни система е снабдена с рецептори от опиатни молекули, много близки като структура до тези на морфина. Когато същите биват стимулирани изпитваме силни усещания на удоволствие и спокойствие, наподобяващи именно доза морфин, но лишени от ефекта на замъгляването и най-вече лишени от привикването като при дрогата. С две думи, говорим за най-страхотния кеф на света, още повече, че субстанциите, които го провокират не идват отвън, а се произвеждат от собствения ни организъм. Тези субстанции, най-общо наречени ендорфини, биват произведени от различни органи в състояние на силен стрес. Например, когато сме много уморени, много възбудени или страдаме силно.
Който практикува интензивен спорт, познава райското усещане, което се получава, прилагайки нечовешко усилие, придружено с усещането, че повече от това не е възможно: това се ендорфините влизащи в действие. Същият механизъм позволява на войниците да останат на крака, макар и ранени в битка, давайки си сметка за болката, едва няколко минути след раняването.
И така, който не харесва оръжейните схватки или триатлона, може да експериментира постигайки подобен ефект чрез практиките на еротичните мъчения. Единственият проблем е, че е необходимо да се достигне една доста висока граница на болка.
Ето и тайната на доста екстремни забавления. Възбудата води до доста по-висока поносимост на болка, превръщайки я в сексуално удоволствие. Когато същата стане неудържима, химията се активира и започва фазата на чудотворното отдаване. Не, че не се усеща вече болка или просто „дрогата” си върши работата: просто на неврологично ниво, удоволствието превъзхожда всяко друго усещане.
Интригуващо, а?
И все пак независимо от очарованието на тази алхимична магия, не е подходящо да се хвърляме в екстремни дейности в търсенето на ендорфини. Защото критичната граница и реакциите вариращи при различните хора, както и моментното състояние на организма, не могат да гарантират със сигурност тази нирвана на болката.
Най-добрият вариант е ‘ендорфинното бягство’ да се счита за нещо като изненадващ подарък: ако го има, добре…ако ли не, има и други форми на забавление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар