Хълмистата местност

Не разбирам това бързане
когато аз отивам при другите
никога не бързам.
Напротив, намирам си хиляди извинения
да закъснея колкото може повече.
Не, че ми тежи да помагам,
да служа, не.
Правя го с удоволствие.
Тежат ми другите!
Тежи ми да се разкрия пред другите!
Да ги приема в мен и извън мен.
Бих искал да им служа, помагам, без да ги виждам,
за да не усещам вечната стена
между мен и тях.
Затова не разбирам това бързане.
Затова това бързане ме ядосва,
но ме изпълва с радост.
Радостта да видя една майка
способна да мисли за нещо друго
освен за себе си и детето, което очаква.
За бедите, които вече носи със себе си това дете,
в бъдещето.
Радостта да видиш някого
който върви към другите
забравяйки за своите проблеми.
Защото, видиш ли, да отида
и аз бих отишъл.
Бавно.
Без ентусиазъм. Без радост.
Без любов.
Обвързан с хилядите си комплекси,
предопределен от загубите и раните си.
Ти, напротив, „бързайки”
премина хълмистата местност.
И я прие в себе си.

Францискански надпис