петък, 20 април 2007 г.

Растем ли, растем ли?



Ей да му се не види!
Че на национално ниво термина 'логика' е абстрактно понятие, тъй е! Отдавна сами се наричаме 'страна на абсурдите' и все пак?
Питате ли се защо у нас вирее поговорката - По умният отстъпва?!
Сигурно ще да е измислена от поредния манипулативен, дребен хитрец за да си прокарва интересите и поглажда доволно я джоб, я тумбак, я междукрачие...

Смях, сподавен смях радва душите български. Тихичко, нейде в задимените кафета или на поредната евтина бира в парка, тихо, на групички се хикика нашего брата и се чувства жив!

Живей, брате, живей, ама не е ли време да пораснеш, да източиш малко врат и да погледнеш малко по-напред от носа си? Все пак, назори се и се бутна и у Европата, дип ти беше зле на Балканскио полуостров у баш Ориента! Дръж се подобаващо, биля! Като те мързи да си изчистиш пред вратата, барем си изчисти душата! Не срами децата си, че утре да имат очи да кажат - аха, баща ми е достоен човек!

Ма че си падал по туй-онуй...не е срамно, друже. Срамно е да си подъл и дребен. И прост.

Растем ли, а, растем ли?

Няма коментари: