„Вижте, Госпожо, идеята за „доминиране” беше изцяло символична… единствено символична.”
"Смятах, че се подразбира. Това беше просто начин да кажа, че не съм мъж-изтривалка. Че съм наясно със себе си и може би именно затова моето подчинение има смисъл… Не чувствам призванието да бъда парцал и не съм такъв дори, когато се подчинявам. Това исках да кажа, Госпожо.”
Сякаш не е видно… сякаш не е ясно, че всеки на този свят е специален и различен… знаеш ли, донякъде е обидно… както за този, който те чете, така и за остатъка от човечеството (приеми тонът ми, по-скоро като уморен, отколкото като ядосан, моля)… Имам една новина: никой не се подчинява по презумпция, никой не доминира, когото и да е… всеки от нас обича себе си и знае стойността си.
И така, всичко останало е една игра, която не е игра… това е място, където се чувстваме добре… един вагон от първа класа в Ориент Експрес… където, разбира се, по взаимно съгласие се избираме един друг, но където без съмнение, моята роля е МНОГО по-различна от твоята… където на мен се полага удоволствието, а на теб болката… където аз СЪМ свещена и непреклонна, а ти потъваш или скачаш, или пееш, или стенеш, според капризите ми.
Предпочитам зрели хора… зрели вътре… като зрял плод - богати, жизнени, пълни, от които мога да взема много… хора, които не ми се представят с треперещи рамене… но не и такива, протягащи напред ръце, готови да се предпазят от всичко, още преди да са стигнали до същината. Не знам какво разбираш ти под „изтривалка” или под „подчинение”… и не знам какво искаш от мен…
Свободен, независим… и подчинен! Защо?
Често си мисля за тази моя характеристика и наистина не съумявам да си я обясня: В ежедневието за мен няма нищо по-важно от свободата!!! Дори и любовта…Обожавам свободата си! Разбира се, в границите на възможното, постоянно се опитвам да правя това, което наистина желая… Тогава защо толкова ми харесва да съм роб? Защо ме удовлетворява така и ми дава толкова щастие и емоция???
Това е едно повърхностно противоречие свързано с тесния смисъл на думата „роб”. Всъщност С/м по принцип, представлява нещо много по-комплексно от многото термини, които го характеризират, толкова комплексно, че обединяват – в твоя конкретен случай – в думата „роб” всички описани от теб характеристики.
Робът всъщност притежава една много сложна душевност и е съсредоточен основно към себе си. Достатъчно е да помислим за екстремното удоволствие, което си предоставяме, анулирайки същността си. Това е нещо, което изцяло се ражда и реализира в нас самите, не вярвам, че съществува по-голяма свобода от тази.
По природа робът е много толерантен, но всъщност е егоист и когато реши да се отдаде, това означава, че всички парченца от мозайката са намерили своето място.
Робът е много критичен към себе си, един вид перфекционист и по мое мнение, е почти невъзможно наистина да мисли за някого, че е по-добър от самия него.
Разбира се, към всичко това се добавя без съмнение предразположението на роба към едно реално и мотивирано боготворене на жената и на женския свят.
Робът обича да бъде „третиран”, докосван, манипулиран и по един много прецизен начин да получава удоволствие с минимални усилия.
Много често оприличават робите с кучета, но мисля, че това е голяма грешка. Робът наподобява по-скоро котка и също като котките и той е едно мързеливо и независимо животно, което обича да бъде в ръцете на Господарката си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар