На утрешния ден, у нас по стара традиция се празнува Трифон Зарезан. Неотдавна, едновременно с първите ни несигурни стъпки по пътя на демокрацията, започнахме да празнуваме все по-често и Свети Валентин.
Някои от вас утре ще купят подарък на любимия човек, ще излязат на вечеря, ще се гледат в очите през романтичния пламък на свещите…други, ще присвият презрително устни и ще се престорят на някой „над тези неща”.
Истината е, че наистина Свети Валентин се е превърнал навсякъде по света в своебразен химн на консуматорската истерия. Също като Коледа, Нова Година и т.н. Така е, особено, когато използваме определени дати като повод за получаване (и претендиране) на бижута, скъпи ресторантски вечери и подобни.
В същото време, много хора с право биха казали – Нима е нужна една конкретна дата за да покажа любовта си към един човек? Нима не е по-добре да я показвам всеки ден от годината, без оглед на датата?
Не пиша това в подкрепа на празника, нито пък против него. Дописа ми се за любовта. За тази любов, която оцелява след бурите, мълниите и загубените пътища.
За любовта, която сякаш позагубва цветовете си след първите страстни пориви.
За любовта, която иска, претендира грижа, внимание и отдаване, ден след ден.
За любовта, която е толкова крехка и лесно ранима.
За нас и за великите й дарове, които често недооценяваме.
За любовта и прошката.
Може би утре ще празнувам празника на виното с любимия човек.
Може би утре ще празнувам празника на любовта с вино.
А може би просто искам да вдигна наздравица с чаша хубаво червено вино и да кажа тихо на ухото му: Благодаря ти, любими, обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар