Раждането на една грешка

Разбира се, не че преди 1870 на никого не е дошла идеята да си играе с камшици и въжета. Напротив, първите литературни следи от тези форми на еротизъм ни водят до древния философ Аристотел.

Само на този етап обаче Зигмунд Фройд решава да обедини дефинициите асоциирани със Сад и Мазох и да заговори за садо-мазохизъм или садомазо, съкратено С/м.

От този момент нататък се създава един семантичен затворен кръг. Най-лесният начин да се дефинират определени сексуални игри бива, използвайки същите думи, с които биват определяни престъпленията и тежките патологии, докато други дефиниции (напр. английски порок, флагелация и т.н.) никога не се налагат. Крафт-Ебинг не прави друго освен да усложни нещата, налагайки в колективното съзнание представата за стадо убийци и самоубийци, които живеят за да осъществят потресаващите си мании.
Останалите вреди биват нанесени от създателите на филми, литература и рисувани издания, които търсейки характеристики за своите „лоши”, често прикрепят към образа на престъпника стереотипа на садиста. Логиката е същата поради, която всички цветнокожи са малко глупави, но танцуват прекрасно, всички блондинки са красиви, но патици, всички каубои са мълчаливи и безстрашни, всички гейове имат тънки гласчета и т.н. Да не говорим за казармения тип списания и скандалния печат, за които садомазо и насилие са синоними.

Темата е подобна, но още по-явна за дефиницията сексуално робство. Тъй като в еротичните игри един от партньорите заема доминираща роля по отношение на другия, който се отдава изцяло на първия и по стечение на обстоятелствата и навик биват определяни като Господар и роб.
Естествено, ясно е, че това няма нищо общо с плантациите за памук или масите от роби строящи египетските Пирамиди, но нали помните, че тук имаме работа с персони изключително осветлени като Крафт-Ебинг. Резултат: Повече от един век, много хора живеят с убеждението, че садомазо игрите са тясно свързани с налагането на жените да проституират (не се ли наричат робини на секса?).