Donatien Alphonse Francois de Sad

Donatien Alphonse Francois de Sad се ражда в благородническо семейство през 1740, прекарва детството си във Франция и като младеж отдава военна служба, както всички джентълмени на негова възраст, в Седем Годишната Война. Както всички джентълмени, посещава бордеи и се възползва от социалното си положение за да се избави от някоя и друга проблемна ситуация, когато е необходимо.
Полезно е да си припомним, че по това време, който принадлежи на „народа”, бива третиран от благородниците, не по-добре от животно умеещо да говори. Да не говорим за социалната роля на жените, които се намират дори на по-ниско стъпало.
Някои от запазените документи разказват, че Сад е вдигал ръка на някои проститутки, но се е избавял винаги ненаказан, тъй като често бива съпровождан от приятели с по-висок чин в своите забавления.
Със сигурност, маркизът е имал забележителен сексуален апетит, който го е поставял в неудобни ситуации (рядко), но само когато е бивал насочен към по-високите социални слоеве. Причината за неговите дълги и повтарящи се арести бива преди всичко политическа и се налага да я потърсим в продължителните борби за власт от предреволюционния период. Неговата страст към камшиците и неморални пантомими е била определяна за малко повече от ексцентричност и при това споделяна от достатъчен брой хора, за да оправдае още тогава цяла една индустрия базирана на този тип еротизъм.
И така: независимо от името, не Сад е създал садизма, който поне в сексуален аспект е съществувал винаги, та дори и под други имена.
Поводът поради, който това име се свързва с който и да е тип жестокост, произлиза от неговите литературни произведения, които са всичко друго, но не и еротични.
Книги като „120-те дни на Содом и Гомор”,” Джъстин” или „Философия в будоара”, са били създадени като сатира и социална жалба, независимо от черния хумор използван в тях, без друго доста наситен.
Литературната игра на Сад е една и съща: описание на най-страховити ужаси, извършени от силните на деня и неморалните, бедите на бедните и заплашвани с Господ, показвайки цялата тази разруха като нещо възбуждащо. Тезата е, че да бъдеш добродетелен не се отплаща никога с добро, докато хитреците, наглеците се забавляват, дори когато на игра избират ролята на жертва. Надеждата е, че четящия – приключвайки с мастурбацията – разбере, че се е ентусиазирал от едно умишлено загрозяване на човечеството и да се засрами от себе си, ставайки по-добър.
Проблемът е, че тази последна част убягва на голяма част от читателите и без това потресени вече от тежестта на прозата.
И така остава едно грешно тълкуване: Сад = Садистичен = Престъпник
Можем да се обзаложим, че Крафт-Ебинг е жертва на същата измама.

От "BDSM - ръководство за изследователите на екстремния еротизъм", издател Кастелвеки Едиторе, 2004.

www.ayzad.com
www.castelvecchieditore.com