Преди около две години се случи да постоя в България за месец. Тогава още нямах намерения да се завръщам за постоянно. Имах неотложни задачи, свързани с мудни и безкрайни бюрократични машинации, които ме поставяха в положението на човек с много време на разположение и почти никаква възможност да го оползотворявам, както обичам.
Въпреки че скуката ми е далечна като понятие, започвах да се чувствам като животно в клетка. И тогава се отдадох на нещо, което отдаван бях загърбила като безмислено е несериозно занимание - чат и форуми.
Странно е, как лесно се попада в клопката на виртуалното. Имаш се за спец, за надживял определени механизми, но ето че е достатъчно и малка стъпка в страни от добре утъпканата и позната пътека, и капана щраква.
Регистрирах се в сайт третиращ бдсм тематика. Тогава не знаех нищо за местните обичаи и общества. Не се и замислях. Имах време и го използвах за да се забавлявам.
Разбира се, веднага започнах да получавам съобщения от младежи и мъже. Кои наивни, кои брутални, кои жалки. Като брилянти в калта измежду всичките просветваха няколко от тях. И все пак кални. В първия момент не се забелязваше. Блясъкът беше почти заслепителен. Естествено, бидейки неведуща по въпроса с местната мазохистична панорама, не бях особено впечатлена, но изборът беше оскъден.
И така прописахме си с един ярък екземпляр, снабден с нужната теоретична, а както изглеждаше и практическа подготовка. Точно като за мен – нямах време за образователни процеси. Получавах регулярно писма няколко дни и взе да ми намирисва и омръзва. Обикновено не бързам, напротив. Но настоящата ситуация не предполагаше дълги периоди на ухажване. Попритиснах твореца и той сви опашка. Това запали една сигнално червена лампичка в съзнанието ми. Погледнах назад във форумните писания и въпреки че никъде не беше заявено открито, надуших нещо гнило.
По „случайност” по същото време получих приветствено съобщение от форумна Домина. Интелигентна и фина жена в изказа си. Харесах я и реших да я попитам направо дали има нещо общо с въпросния брилянтен слейв. В първият си отговор не беше ясна, но все пак намека за незавършени и неизяснени отношения накара сигналната лампичка да засвети още по-силно.
Не ми се иска да навлизам по-навътре в историята на Домината. Това е нейната история. Дали е била коректна към мен, колкото аз към нея не е от значение. Това е нейната история. Аз й дадох подкрепата си в момент на нужда. Винаги съм го правела и ще продължа да го правя. Не ме страх от камъни. Някога ме беше страх от змии. Вече и от тях не ме е страх.
Та, излязоха кирливите ризи на елитния подчинен и аз го изпратих да си ги пере сам. Не ми прости, че го нарекох 'неандарталец'. Но всъщност и двамата знаем, че не ми прощава друго – не ми прощава проницателността. Безсилието му да се справи в паяжината от лъжи и коварства, които беше изплел за да получи и агнето и сития стомах.
Така и не ме видя. Едва след около половин година се случи така, че седна срещу мен. Не знаеше коя съм. Стори ми се жалък. Някак дребен на фона на исполинските му думи. Мълча. Мълча дори, когато му казаха коя съм. Наведе поглед и мълча. Не, това не беше срам, защото хамелеоните не изпитват такъв. Виждах как мозъчето му се блъска отчаяно в дирене на изход, на аплодисменти. Не там, не тогава. Няма подобна сила в него, да се изправи срещу истината. Хамелеонът се спотайва и изчаква, докато удобно нагоди цвета си към заобикалящата го среда. После напада. Скрил се сигурно и уютно в обятията на поредната си жертва. Жертва, която не подозира, че отглежда отровно влечуго в пазвата си.
Странното е, че така и не го разбира. Дори, когато отровата се забие дълбоко в нея и започне да я превръща постепенно в малка, сива мишка.
О не, това не е ода за хамелеона, нито пък за сивите мишки. Просто пролетно почистване от жълти и зловонни храчки.
Не ме гони, хамелеоне. Не плюй отровата си по гърба ми. Светът е пълен с жертви готови да те приемат. Отвори очи. Примири се. Примири се. Примири се. Къш, къш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар