Госпожо, смирено моля разрешение
нека се представя…
Госпожо, лелея бич и унижение
какво да правя?
О, Боже, пак ли таз досада,
защо звучите всичките така еднакво…
И тихичка прозявка се прокрадва
и ляга, и заспива на устните ми сладко.
О, Лейди моя, боли от вашата осанка
(Докога ще ме държите в сянка?)
Не ме щадете, извадете ме на показ
не ще пристъпя подпечатания указ.
Не, драги, на думите не вярвам,
откакто нося рокли под коляно,
откак навремето Иван
опипа ме на техния таван.
Мечтая вашето презрение
аз искам го от все душа
макар лишен съм от умения -
ще бъда по-тих и от муха.
Е, вярвай ми тогава, насекомо
ще влея в душата ти отрова
от болка, страст и лъст и… нещо ново…
Подай сърцето си…ще сложа там окови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар